БАН отбелязва с тържествено събрание 148-годишнината от своето създаване
Тържествено заседание за 148-годишнината на Българската академия на науките ще се състои през днешния ден от 11.00 часа в Големия салон на Българска академия на науките, оповестиха от пресцентъра на Академията. Председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски и ръководителят на Общото заседание на Българска академия на науките проф. Евелина Славчева ще открият събранието.
Проекти на млади учени от Българска академия на науките ще бъдат отличени с дипломи по взаимната стратегия сред Министерството на образованието и науката и Българска академия на науките – „Програма за подкрепяне на млади учени“. Дипломите ще бъдат връчени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и от ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
На тържеството ще бъде показан също научният принос на доктор ас. Кирил Христов от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките – притежател на премия „Питагор“ за 2017 година Ще има и концерт, на който диригент ще е младият академик Иван Янакиев от Института за проучване на изкуствата на Българска академия на науките.
Българска академия на науките е водещ теоретичен, нравствен и експертен център на България. Днес задачата на Българска академия на науките е да прави научни проучвания в сходство с общочовешките полезности, националните обичаи и ползи, да взе участие в развиването на международната просвета, да учи и умножава материалното и нематериалното културно-историческо завещание на нацията. През 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на всестранния възрожденски учебен и културен напредък и при революционните събития на Балканите, измежду българската емиграция назрява концепцията за основаването на български литературен център. На 12 октомври 1869 година в румънския град Браила се учредява Българското книжовно сдружение /БКД/. По образеца на европейските нации, които имат свои академии и научни сдружения, прогресивната и демократичната българска емиграция от Русия, Украйна, Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-Унгария, Цариград и от други български колонии, основава БКД. Това събитие в националната ни история е неповторимо, тъй като Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира към момента в рамките на Османската империя. В него вземат участие водачите на българското революционно национално-освободително придвижване – Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.
Пръв ръководител на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов. След Освобождението на България /1878 г./ БКД придвижва активността си в София и се постанова като влиятелен теоретичен център с богата обществено-културна и политическа активност. През 1888 година членове на БКД поставят основите на първото българско висше учебно заведение – Софийския университет.
За първи ректор е определен постоянният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан. През 1911 година БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон. През 1928 година е приключена централната постройка на Българска академия на науките, издигната с дарената от Столичната община земя.
Източник: novini.bg
Проекти на млади учени от Българска академия на науките ще бъдат отличени с дипломи по взаимната стратегия сред Министерството на образованието и науката и Българска академия на науките – „Програма за подкрепяне на млади учени“. Дипломите ще бъдат връчени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и от ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
На тържеството ще бъде показан също научният принос на доктор ас. Кирил Христов от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките – притежател на премия „Питагор“ за 2017 година Ще има и концерт, на който диригент ще е младият академик Иван Янакиев от Института за проучване на изкуствата на Българска академия на науките.
Българска академия на науките е водещ теоретичен, нравствен и експертен център на България. Днес задачата на Българска академия на науките е да прави научни проучвания в сходство с общочовешките полезности, националните обичаи и ползи, да взе участие в развиването на международната просвета, да учи и умножава материалното и нематериалното културно-историческо завещание на нацията. През 50-те и 60-те години на 19-и век, по време на всестранния възрожденски учебен и културен напредък и при революционните събития на Балканите, измежду българската емиграция назрява концепцията за основаването на български литературен център. На 12 октомври 1869 година в румънския град Браила се учредява Българското книжовно сдружение /БКД/. По образеца на европейските нации, които имат свои академии и научни сдружения, прогресивната и демократичната българска емиграция от Русия, Украйна, Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-Унгария, Цариград и от други български колонии, основава БКД. Това събитие в националната ни история е неповторимо, тъй като Дружеството в емиграция се учредява, когато България се намира към момента в рамките на Османската империя. В него вземат участие водачите на българското революционно национално-освободително придвижване – Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи.
Пръв ръководител на БКД е университетският учен-историк Марин Дринов. След Освобождението на България /1878 г./ БКД придвижва активността си в София и се постанова като влиятелен теоретичен център с богата обществено-културна и политическа активност. През 1888 година членове на БКД поставят основите на първото българско висше учебно заведение – Софийския университет.
За първи ректор е определен постоянният член на БКД проф. Александър Теодоров-Балан. През 1911 година БКД се преименува в Българска академия на науките и приема първия си закон. През 1928 година е приключена централната постройка на Българска академия на науките, издигната с дарената от Столичната община земя.
Източник: novini.bg
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ